Повсеместното назначение на антибиотици крие повече рискове, отколкото ползи
сряда 18 ноември 2020

https://prakticheska-pediatria.net/2020/09/28/d-r-iva-kostova-za-antibitochnata-rezistentnost/

сп.Практическа педиатрия

28.09.2020

Д-р Ива Костова завършва Медицински университет – Плевен през 2019 г. По време на следването си посещава множество конгреси и симпозиуми с педиатрична насоченост. От началото на 2020 г. е част от екипа на Детско отделение към УМБАЛ „Софиямед”. Интересите й са в областта на общата педиатрия, детската пулмология и развитието на децата в първата година.

Антибиотичната резистентност – това ли е голямото предизвикателство в съвременната медицина?

Несъмнено антибиотиците играят ключова роля в медицината, каквато я познаваме днес, и са едно от революционните й открития. През 1928 г. Александър Флеминг полага основите на антибиотичната терапия с откритието на първия антибиотик – пеницилинът. На 12-ти октомври 1941 г. 43-годишен полицай е първият човек, на който се инжектира новото лекарство. Оттогава до днес антибактериалната терапия е претърпяла огромно развитие, много от познатите агенти вече имат прекалено незначим или никакъв ефект върху микроорганизмите.

Съвременната медицина е изправена пред ново предизвикателство – овладяването на антибиотичната резистентност. През 1945 г. в речта си по повод получаването на Нобелова награда Александър Флеминг казва, че „невежите лесно могат да не приемат достатъчна доза от антибиотика, като така микробите са изложени на несмъртоносно количество от него и развиват резистентност“.

Няколко десетилетия по-късно думите му важат с пълна сила. Антибиотичната резистентност представлява устойчивост на бактериите и гъбичките срещу лекарствата, които имат за цел да потиснат растежа им или да ги убият. Това поражда множество медицински, икономически и социални проблеми – инфекции с такива микроорганизми са много трудни, понякога невъзможни за лечение, изискват по-дълъг болничен престой, продължително амбулаторно проследяване на пациента, по-високи разходи, алтернативни методи на лечение. Като основен „виновник“ за увеличаващата се заплаха може да се посочи неконтролируемото, прекомерно приложение на антибиотици без необходимите показания за извършването му. За съжаление, няма медицински специалист, който да не се е сблъсквал с мнения от типа на „Настинал съм, ще си взема антибиотик“. Немалко лекари изписват антибиотик „за всеки случай“. Масово леки вирусни инфекции погрешно се лекуват с антимикробни агенти. В съвременния свят употребата на антибиотици е широко застъпена и във ветеринарната медицина, животновъдството и земеделието.

Няма никой защитен от антибиотичната резистентност, но особено рискови са лицата с хронични заболявания. Изключително значим проблем е в областите, пряко зависими от антибактериална терапия – трансплантация на органи, подмяна на стави, лечение на онкологични и хронични заболявания.

Кога и как трябва да се използват антибиотици?

Антибиотиците трябва да са част от лечението, когато има доказана бактериална инфекция или има сигурни клинични и параклинични показатели за такава. Възприемчивостта на микроорганизма към антибиотика се определя от антибиограма – тя се извършва преди започване на антибиотично лечение в случаите, когато от мястото на инфекция е възможно вземане на материал за микробиологично изследване. От значение за успеваемостта на лечението и намаляване риска от резистентност е антибиотичният курс да е адекватен и като времетраене и като дозировка. Честа сериозна грешка е родителят да спира антибиотика при първите признаци на подобрение в състоянието на детето. Кратките курсове и недостатъчната доза крият рискове от непълно излекуване на инфекцията и създаване на резистентни щамове, а ненужно високите дози и продължително лечение от своя страна крият риск от проява на нежелани лекарствени реакции и риск за пациента.

Какъв е правилният подход за използване на антибиотици?

Ежегодният отчет на European Centre for Disease Prevention and Control за 2018 г. показва обезпокоителна тенденция за повишаване употребата на антибиотици в България и в още три страни от Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че назначението и изборът на антибиотик трябва да се извършва от лекар, не от самия пациент или родителите. Въпреки широката информираност, те не притежават нужните медицински познания и клиничен опит за правилно лечение. Изборът на медикамент се ръководи от изолирания или най-вероятния причинител на инфекцията.

Кои бактерии са най-резистентни към момента в България и света?

За щастие, при децата антибиотичната резистентност се среща по-ограничено. Това, от една страна, се дължи на започването на антибиотична терапия при строго определени индикации. От друга страна, използването на широкоспектърни антибиотици и използването на няколко антибиотика в един курс на лечение в неонатологията и педиатрията крие своите рискове.

MRSA (Метицилин-резистентни Staphylococcus aureus) са първите описани резистентни бактерии, които след 1990 г. започват да ангажират по-често и детската популация. Днес те все още представляват съществен проблем. През 2019 г. американско проучване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) категоризира резистентните бактерии като критични, сериозни, обезпокоителни и под наблюдение. Към първата група принадлежат Carbapenem-resistant Acinetobacter, Candida auris, Clostridioides difficile, Carbapenem-resistant Enterobacteriaceae, Drug-resistant Neisseria gonorrhoeae. Сред сериозните заплахи са: Pseudomonas aeruginosa, Campylobacter, Salmonella typhi, Shigella, Streptococcus pneumoniae.

Как можем да се преборим с антибиотичната резистентност?

На първо място е от изключителна важност да се подобри здравната култура на пациентите – антибиотиците трябва да спрат да се приемат като „лекарство за всичко“. Повсеместното назначение/използване на антибиотици крие повече рискове, отколкото ползи. На пациентите трябва да се дава подробна информация относно необходимостта, съответно липсата на такава, за провеждане на антибиотично лечение, указания за правилния прием на антибиотика и продължителността на лечението. Трябва да се осъществява и по-строг контрол при отпускането на препаратите – в България продажбата на антибиотик много често става изключително лесно. Не на последно място, в последните години превенцията на заболяванията добива все по-голямо значение – недопускането на развитие на инфекциозни заболявания също има значение за намаляването на антибиотичната резистентност.

Какво е бъдещето на борбата с резистентните бактерии?

Създаването на нов антимикробен препарат е дълъг, несигурен процес – отнема десетократно повече време от времето, нужно на микроорганизмите да създадат устойчивост. Затова борбата с антибиотичната резистентност тепърва ще продължава и ще бъде трудна. За да е ефективна, е нужна колективна осъзната отговорност и сътрудничество между лекари, фармацевти, медицински специалисти и не на последно място – пациенти. Това е глобален проблем и изисква глобални мерки.