Проф. д-р Константин Чернев: Хепатитът често не се изявява клинично, но ако не се лекува, има сериозни последици
петък 29 юли 2022

Проф. д-р Константин Чернев, началник на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ “Софиямед”: Хепатитът често не се изявява клинично, но ако не се лекува, има сериозни последици

Преди 25 години България първа в Европа въведе ваксина против хепатит В при новородените

в.24 часа

www.24chasa.bg

29.7.2022

-Проф. Чернев, на 28 юли се отбелязва Световният ден за борба с хепатита. Какви са най-сериозните рискове при това „тихо“ заболяване?

Хроничният хепатит представлява възпалително заболяване на черния дроб. Има различни видове хепатити, но във връзка със Световния ден за борба с това заболяване обикновено говорим за вирусните хепатити В, С и D, които хронифицират. Само вирусните варианти са пет – A, B, C, D и E. В зависимост от причината хепатитите се делят на вирусни, автоимунни, стеатохепатити – алкохолен и неалкохолен, специфични и реактивни хепатити.

Неалкохолният стеатохепатит също представлява голям проблем през последните 10-15 години особено за държавите с висок стандарт и това има нещо общо с по-обилното хранене. Той е свързан с повишено тегло, диабет, високо кръвно налягане, други метаболитни нарушения. Стеапохепатитът е болест на цивилизацията. Във вестниците напоследък започнаха да излизат заглавия, че сега при инфлацията се яде по-малко и аз казвам, че това е много добре. Държавите с по-нисък стандарт, а и по географски признак, страдат от вирусните хепатити. Обратно, по-богатите страни имат по-ниска честота на вирусните хепатити и по-висока честота на неалкохолния стеатохепатит.

-България сред кои страни се нарежда в тази обща картина?

Ние сме в средата на честотата на хроничния хепатит В, а можем да кажем и на хроничния хепатит С – двата основни вирусни хепатита.  У нас е разпространен и неалкохолният стеатохепатит, а отделна група е алкохолният стеатохепатит. За географското разпространение на хепатит В – от нас на запад той намалява, въпреки че сега миграцията променя малко тази ситуация. А на изток, в страните от Азия, както и в Африка – честотата е много висока. У нас реалната честота на хепатит В е 5% до 7%. С тези данни може да се спекулира, защото ако заразим 100 човека с хепатит В, 90 оздравяват, а 10 хронифицират. От тези които оздравяват над 80% не разбират, че са го прекарали.

-Остава ли следа в организма след такова незабележимо прекарване на инфекцията?

В организма остава следа за цял живот и пример за това е, че ако човек, който е преболедувал хепатит В и е оздравял без да забележи, се разболее от някакво злокачествено заболяване и трябва да бъде подложен на химиотерапия, тези частици от вируса на хепатит В, които са интегрирани в генома на черния дроб на гостоприемника, водят до реактивиране на инфекцията.  Лекуваме злокачественото заболяване с цитостатици и ако пациентът е преболедувал хепатит В, той реактивира наново и се развива картина като при остър хепатит. Затова призоваваме онколозите преди химиотерапия да изследват пациента със съответния маркер HB core Ag, който показва, че човек е преболедувал от хепатит В.

-Какво е характерно за най-разпространените у нас В и С хепатити?

Това са хронични инфекции, които се предават по кръвен път. При хроничен хепатит В в 60% от случаите той се предава по полов път. Други източници са вземане на кръв, татуировки, все повече намаляват рисковете при медицински манипулации - зъболекар, хирургични операции. Има единични случаи при кръвопреливане. Хепатит С, пак в почти 60% е при наркозависими, които инжектират наркотици. За щастие, намалява употребата на хероин. Хепатит С хронифицира в 70% от случаите, 30% оздравяват спонтанно. Също висок процент от инфектираните в острата форма не разбират, че са преболедували. Това важи и за хепатит В. Те не се изявяват клинично, но хронифицират във висок процент.

-Колко успешно е лечението на тези две инфекции?

При хепатит В имаме лечение, с което потискаме вируса в кръвта, което забавя еволюцията на чернодробното увреждане, но частици от вируса остават в черния дроб и други тъкани и това е причината за реактивирането при лечението на онкоболните. Хроничният хепатит В трябва да се лекува, защото неминуемо напредва до чернодробна цироза и рак на черния дроб. Хроничната инфекция при хепатит С в 30% до 40% води до чернодробна цироза и рак на черния дроб.

При хепатит С имаме най-ефективното лечение, което е успешно в 99%. То е пример за най-добро лечение с медикаменти на вирусна инфекция изобщо, с което се е справяла световната медицинска наука. Лечението трае два или три месеца, рядко 6 месеца. Основен проблем при инфекцията с хепатит С е откриването на инфектираните.

В България е изграден много успешен модел на лечение на хроничния хепатит В и С в 13 хепатологични центъра, които изследват и предлагат на НЗОК пациентите за лечение. След преоценка в НЗОК, лечението се изписва безплатно на всички болни.  И за двата вирусни хепатита, В и С, имаме от една година Национален план. С него ще подобрим диагностиката и лечението им. Но проблемът е финансов, защото скрининг на цялото население е много трудно да се направи.

Наскоро се взе решение при профилактичните прегледи, които трябва да се извършват поне на четири години от личните лекари, да се включат маркерите HBs Ag, anti – HСV и ALAT. Това е безспорен успех, защото не е прилагано досега и ще подпомогне за откриването на скритите инфектирани пациенти. Освен това, годишно НЗОК заплаща 10 млн. лева за лечение на пациентите с хроничен хепатит В и С.

-Вие имате важна заслуга за въвеждането у нас на задължителната ваксина против хепатит В при новородени. Какво трябва да се знае за нея?

Преди 25 години България беше първата държава в Европа, която въведе ваксина против хепатит В при раждането на децата. Затова у нас в момента има едва единични случаи на хепатит В под 25-годишна възраст. Обаче е важно да се знае, че титърът на защитните антитела от ваксината спада при част от децата прогресивно, поради което всички родители трябва да изследват децата си за anti-HBs Ag преди пубертета – на 12-13 години. Ако те са по-ниски от 1:10, децата трябва да се реваксинират. От две години има две нови още по-ефективни ваксини.

-Тъй като напоследък всеки здравен проблем се коментира и във връзка с ковид, до каква степен тази инфекция влияе на черния дроб?

При ковид много се говори за дихателни усложнения, за съдово засягане, дихателно засягане, но не е твърде известен фактът, че до 12-13% от ковид инфекцията навлиза през храносмилателния тракт в организма, а не чрез дихателните пътища. Рецепторите за ковид са в хранопровода, края на тънкото черво и част от дебелото черво. Ковид уврежданията на черния дроб са не много чести. Черният дроб е засегнат в 7% до 8% от случаите. Най-често се развива остър хепатит, който се характеризира с повишаване на чернодробните ензими ALAT и АСАТ, което говори за разпад на чернодробни клетки. Рядко се развива остра чернодробна недостатъчност.

Визитка

Проф. д-р Константин Чернев, дмн, завежда Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в УМБАЛ “Софиямед”. Той е национален консултант на България по вътрешни болести и гастроентерология и ръководител на Университетската катедра по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет в София. Има специалност и по гастроентерология и вътрешни болести, бил е ръководител на клиника и национален консултант и в тази медицинска област.

Той е Хумболтов стипендиант в институти и болници в Тюбинген и Хановер, Германия, бил е гост доцент там. Има и златен медал като гост лектор в Словения. Отпечатани са над 250 негови научни труда, от които над 50 в чужбина. Автор и редактор е на редица медицински учебника и монографии. Член е на български, европейски и световни организации по гастроентерология и ендоскопия, на Световната асоциация по трансплантация, на Европейската група за проучване на инфекцията с хеликобактер пилори, на Международна академия на науките със седалище в Мюнхен.