Ивана Генова, клиничен психолог в УМБАЛ "Софиямед": Психологическата консултация на пациентите в болница е препоръчителна "Софиямед" създава новата услуга след специално проучване в.Телеграф 22.4.2015г. - Г-жо Генова, като психолог всеки ден се сблъсквате с проблемите на хората и поточно с начина, по който те се опитват да се справят с тях. Какви са вашите наблюдения и кое е това, което може да ни накара да се обърнем към специалист за помощ, и правим ли го навреме? - Обикновено човек се обръща за помощ към специалист, когато вече не може да се справя сам. Голяма роля за това играят предразсъдъците в обществото. Обикновено търсим помощ чак тогава, когато проблемът стане очевиден, драстичен. Хората все още се срамуват, смятат ползването на услугите на психиатър или психотерапевт за нещо, което ще ги бележи с лош знак. Опитват се да омаловажат проблемите си, да ги сведат до нещо познато - често просто искат да получат лекарство, което да им помогне да спят, да се успокоят -а не да решат из основи проблемите си. Често пъти основна роля за това -да потърсим компетентна помощ, изиграват нашите близки: семейство, приятели, близко обкръжение, тъй като те са хората, които най-ясно виждат евентуална промяна в поведението ни. Друг е въпросът, че точно най-близките много често не искат да повярват, че именно в тяхното семейство се е проявил подобен проблем. Обикновено това е така поради все още съществуващото убеждение, предразсъдък, че психичното заболяване е нещо срамно, прокоба, че то не е болест, която се лекува, както всички останали. - А кой е основният фактор, който провокира развитието и изявата на психичните заболявания и те унаследяват ли се? - Отговарям малко в стила на Сталин (с ирония) - Има ли човек, винаги има психологични проблеми. Няма човек, чийто живот протича изцяло гладко и безпроблемно. Това може да се случи само в някакъв идеален, в някакъв виртуален свят. Но в реалния човешката душа винаги се сблъсква с проблеми. Привърженик съм на био-психо-социалния модел, в който и телесните, и душевните, и социалните фактори имат равностойно участие в изграждането както на здравето, така и на болестта. Психичните заболявания, както и при всички останали има генетична пре диспозиция. В същото време те могат да бъдат отключени и от едно силно или редица натрупали се психотравмени събития. Няма универсален метод, който да ни предпазва от стреса или отключването на заболяване. Но всеки може сам за себе си да разбере кое е онова, което го кара да се чувства спокоен, и е въпрос на осъзнатост да се следва именно този начин на поведение. - Българинът по-отворен ли е в последните години към този вид помощ? Какви са вашите наблюдения - хората различават ли симптомите и по-информирани ли са за тях, така че да ги различават навреме? - Да, определено през последните години българинът е по-отговорен към своето психично здраве. Дотолкова, доколкото ние, професионалистите, даваме все повече информация, достъпна за всеки, за това с какво можем да бъдем полезни. И пътят е такъв - към все по-добра информираност. Хората да знаят какво представлява психичната болест, как се повлиява - психотерапевтично и медикаментозно, как действат медикаментите, които се прилагат във връзка с лечението. Много често срещан е страхът, че човек може да стане зависим от лекарствата, които се налага да приема. Хубаво е да се знае, че до зависимост водят само транквилизаторите и барбитуратите. Това не важи за антидепресантите и невролептиците, които се прилагат при лечение на тревожни разстройства (първите) и лечение на психози (вторите). Също така е добре да се знае, че психотерапевтичната интервенция много добре повлиява тревожните разстройства и леките депресивни състояния, но когато става въпрос за психотичен процес или тежка форма на депресия, вече е необходимо сериозно медикаментозно лечение. Когато говоря за информираност, имам предвид знаене на именно такива подробности, свързани с психичните разстройства. Необходимо е да се знае и каква е разликата между психолог и психиатър, психотерапевт и психоаналитик. Психиатърът е лекар със специалност по психиатрия, а психологът е човек с хуманитарно образование. Това, дали психологът ще се насочи конкретно към клиничната психология като специалност, е вече съвсем друг въпрос. А що се отнася до психоаналитичната психотерапия, то тя е само един от видовете психотерапевтична работа. Не всеки психолог се занимава с психопатология и не всеки психолог или психиатър е психотерапевт. Но понякога психичните заболявания имат и соматични симптоми. Например световъртежът - той би могъл да е и в резултат от паническа криза, но може и да е от ниско или високо кръвно налягане. Най-важното е винаги първоначално да бъде изключена каквато и да било соматична причина и едва тогава да кажем, че става въпрос за паническо разстройство. И хората да търсят помощ или информация от специалист, а не да се информират от форумите. - Когато става въпрос за работа с пациенти в болнична обстановка, какви са вашите наблюдения в работата ви като клиничен психолог. По какво тези пациенти се различават от останалите хора, които търсят услугите ви? - Не се различават. И страхът, и надеждите им са едни и същи. Най-големият проблем е в негативното отношение на общността към хората с психиатричен проблем. Това особено много се засилва напоследък от тенденциозната интерпретация на немалка част от журналистите, че едва ли не всеки човек, потърсил психиатрична помощ е застрашаващ другите. Това изобщо не е така. Само един процент от общата популация боледува от шизофренна болест и това е процент, който е постоянен в годините. Много по-голям е и броят на престъпления, извършени от хора, които нямат психиатрична диагноза. Така че това са недобронамерени и манипулативни мнения, които търсят сензация и с нищо не помагат на и без това неблагоприятната ситуация и позиция, в която се намират нашите пациенти. Обикновено в стресова ситуация човек трудно може да се адаптира и то за краткото време, което предполага например една хоспитализация, свързана с каквато и да било хирургична или друга интервенция. Но има и друг момент немалко хора, изпаднали в подобна ситуация, мобилизират целия си потенциал и проблемът идва по-късно, тогава, когато стресът отмине. Но определено дори и пациент, който се оперира планово от херния, може да има нужда от психологична помощ, защото и той изпада в състояние на стрес - нова, болнична обстановка, операционна, лекари. Така че и тук ние, професионалистите, сме насреща, ако възникне подобна нужда. - Какво ще предложите на пациентите в УМБАЛ "Софиямед"? В колаборация с кои специалисти от болничния комплекс ще работите? - Соматично болните пациенти не се нуждаят в по-малка степен от психологична подкрепа от тези, които са с изразен психиатричен проблем. Вече споменах, че в ситуация на стрес всеки реагира по различен начин. Най-често с обосновани или не дотам обосновани страхове. И тук е нашето място на професионалисти, а именно всичко свързано с психодиагностика, психологично консултиране и психотерапия. Както и психологическа работа с близките на пациентите. Под психодиагнотика имам предвид работа с тестови методики (личностови въпросници, тестове за изследване на когнитивни функции, проективни тестове). Психотерапевтичните направления, както споменах и по-горе, са не едно. Те са тясно свързани със съответното теоретично течение в психологията, като например гещалт психология, бихейвиористична психология, хуманистична психология, когнитивна психология, психоанализа и т. н. Всяко едно от тези направления е разработило и свои психотерапевтични техники и съответно вид психотерпия. Аз съм психодрама терапевт и терапевт по когнитивно поведенческа терапия. Психоаналитик не съм. Така че от гледна точка на моите компетентности, се надявам да работя с всички, с които общата работа ще е от полза за здравето на пациентите. А това, което само може да ме радва, е, че новата услуга в УМБАЛ "Софиямед" е продиктувана от профила на пациентите, преминали през лечебното заведение, и необходимостта, която те са посочили от психологическа помощ в болницата в техните анкетни карти.
Становище на УМБАЛ "Софиямед" ...
ХЕМОРОИДИТЕ - неприятният "бонус" през бременността...