Хеликобактер пилори се доказва и с неинвазивни тестове
петък 14 февруари 2014

в.24 часа
14.2.2014
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3262950


Проф. Константин Чернев, завеждащ отделението по вътрешни болести в МБАЛ „Софиямед“и национален консултант

Инфекцията с хеликобактер пилори е най-често срещаната инфекция в света. Около 50% от населението на земята е инфектирано с бактерия, като в страните с висок стандарт на живот честотата е по-ниска – 30-35%, докато в страните с нисък- инфекцията достига до 90 % при хората над 60 години. В страните с висока честота на заболеваемост инфекцията настъпва най-често в ранното детство и е свързана със социално битовите условия. Фигуративно може да се каже, че инфекцията с хеликобактер пилори е „болест“ на боксониерите и гарсониерите.  Тя е също много честа в нашата страна.
Хеликобактер пилори е открит в края на 80-те годни от двама австралийски професори - Гари Маршал и Стил Уоран в рамките на малко вътреболнично научно проучване. Интересното е, че след това изследване специалистите установяват, че бактерият се наблюдава в почти всички биопсични материали от стомашната лигавица. При оралното заразяване, което най-често се предава от майката на детето, бактерият попада в крайната част на стомаха, наречена „антрум“ и по-рядко в тялото (средната част) на стомаха. Той се разполага в стомашната слуз и почти никога не влиза в стомашната лигавица. Отделя ензими, които го предпазват от смилане от солната киселина в лумена на стомаха. При това повърхностно разположение в слузта на лигавицата на стомаха отделя различни активни патогенни токсини, които проникват в нея и причиняват възпалението й, известно като гастрит. Хеликобактер пилори  предизвиква и промени в регулацията на стомашната секреция, която отначало е увеличена и става причина за развитие на дуоденална язва. По-късно с прогресирането на гастрита секрецията на стомаха намалява и тогава се увелича риска от развитие на стомашни язви, рак на стомаха и т.нар. МАЛТ лимпфом. За възникването на дуоденалната язва, стомашната язва, рака на стомаха и МАЛТ лимпфом играят роля фактори както от страна на бактерията, така и на организма и околната среда. Съществуват над 3000 щама (подвидове) на хеликобактер пилори, но само около 15% от инфектираните развиват гореизброените заболявания. В момента е много трудно да се предвиди кои пациенти ще развият тези заболявания. Поради това в ежедневната медицинска практика изследваме и след това лекуваме само онези, които имат оплаквания.  Именно затова висок процент от хората, при които се диагностицира хеликобактер пилори не подлежат на абсолютно точно клинично изясняване и лечение, ако нямат съответните оплаквания. Доказано е обаче, че при пациенти с дуоденална язва в 90 % от случаите се установява хеликобактер пилори инфекция, а при тези със стомашна язва и рак на стомаха при около 60%. При втората група пациенти освен наличието на „опасни щамове“ на бактерия се забелязва и генетично предразположение като това особено важи за случаите със стомашен рак.
Инфекцията с хеликобактер пилори се доказва с две големи групи тестове – инвазивни и неинвазивни. При инвазивните тестове бактерият се доказва в стомашната лигавица взета чрез биопсия по време на гастроскопия, като това става чрез хистологично изследване. Друг инвазивен тест за изследване е бързият уреазен тест и микробиологичното изследване. Неинвазивните методи включват серологичен тест, който доказва наличието на антитела срещу инфекцията в кръвта, дихателен уреазен тест и антигенен тест в изпражненията. Най-лесно инфекцията се доказва именно чрез серологичен тест в кръвта. Малко специалисти обаче знаят, че той не е подходящ за контрол сред проведено лечение.
Хроничният гастрит причинен от патогенните щамове на хеликобактер пилори например напредва и постепенно обхваща цялата лигавица на стомаха като настъпилата стомашна атрофия с последващи промени в стомашната лигавица представлява предпоставка за развитие на стомашен рак. Намалената стомашна секреция в определени случаи играе положителна роля като намалява случаите на гастроезофагиална рефлуксна болест. Напоследък доста се обсъжда и ролята на инфекцията с хеликобактер пилори при възникването на инсулинова резистентност при диабет тип 2, както и на сърдечно съдови и мозъчно-съдови промени. Голямата част от научните данни обаче са противоречиви и не са възприети и утвърдени официално в ежедневната клинична практика. Лечението на инфекцията цели премахване на бактерия, като целта е да се предотврати напредващото увреждане на стомашната лигавица, да се излекува язвената болест на дванадесетопръстника и да се предотврати развитието на стомашни язви и най – вече на стомашен карцином. Съвременното лечение включва препарат за подтискане на стомашната секреция и антибиотици. В първите 7-8 години тази комбинация беше ефективна, но постепенно резистентността към антибиотиците се увеличи, което доведе до намаляване успеха от лечение.При неуспешно първо лечение и упорити клинични оплаквания подлежи провеждане на втори курс на лечение или пациентите остават на клинично наблюдение. Много активно от повече от 15 години се работи за създаване и на ваксина срещу тази най-честа инфекция у човека. Бактерият обаче отделя своите токсини, които по такъв начин постискат най-вече клетъчния, по-малко хуморалния имунитет, че предизвиква големи трудности при създаването на ваксина срещу хеликобактер пилори. Трябва да се подчертае, че при наличие на стомашни оплаквания е добре всеки да се изследва за наличието на бактерия и при установяването му да се обърне към съответните специалисти. Скринирането за хеликобактер пилори при липсва на такива оплаквания, а също така и скринирането на населението като цяло е безсмислено, защото установяването на бактерия без клинични оплаквания не изисква лечение.