Цената на Имуновенина надвишава 2-3 пъти парите от НЗОК
понеделник 25 октомври 2021

Доц. д-р Велина Гергелчева, д.м.:

Цената на Имуновенина надвишава 2-3 пъти парите от НЗОК

в.Доктор

25.10.2021

 

Автоимунни неврологични заболявания със затруднен достъп до лечение

 

Доц. д-р Велина Гергелчева, д.м., е специалист по нервни болести, детска неврология и клинична електромиография. Ето какво сподели тя по повод затрудненията в приложението на имуноглобулини за лечение на пациенти в България.

 

Визитка

Доц. д-р Велина Гергелчева, д.м., е специалист по нервни болести, детска неврология и клинична електромиография. Началник е на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Софиямед“ и преподава в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

- Доц. Гергелчева, български пациенти и семейства алармират за изключително затруднен достъп до лечение за някои тежки неврологични заболявания, като полирадикулоневрит тип Гилен-Баре, оптикомиелит и др. Какви са причините?

- На 26 март 2021 г. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти излиза с Решение № НСР – 24021, с което изключва лекарствения продукт Immunovenin-Intact 5% IgG solution for infusion от Приложение №2 като медикамент от позитивния лекарствен списък и заличава от Приложение № 4 цената на медикамента. Впоследствие медикаментът отново е върнат в позитивния списък, но с тройно, до четворно по-висока цена.

Този акт директно се отрази на възможностите за приложение в клинични условия за лечение на остър полирадикулоневрит и миастенни кризи, тъй като цените на клиничните пътеки, по които се лекуват пациентите в стационарни условия, остават същите. С новата цена лечението с Имуновенин надвишава 2-3 пъти стойността на пътеката по НЗОК, без да се вземат предвид каквито и да е други разходи за диагностиката, престоя и лечението на тези пациенти.

 

- При кои неврологични заболявания лечението е с имуноглобулини, включително с българския Имуновенин?

- В България се произвежда Имуновенин, но на нашия пазар има и два медикамента чуждо производство, в момента на съизмерима цена с Имуновенина, но по-пречистени и удобни за приложение. Имуноглобулините са избор на първа линия при умерено тежък и тежък остър полирадикулоневрит тип Гилен-Баре – заболяване на периферните нерви и коренчета, водещо до прогресираща парализа на мускули на тялото и крайниците, на гълтането, в някои случаи и на дихателните мускули с пряк риск от дихателна недостатъчност и смъртен изход при болни, които не са интубирани. Показани са и за лечение на влошавания, т.н. миастенни кризи, протичащи също с дихателна слабост и при тежко протичане на миастения гравис.

Освен при остър синдром на Гилен-Баре, при другите заболявания

първоначално може да се опита лечение

с кортикостероиди и при липса на ефект, на второ място, да се мисли за терапия с имуноглобулини или алтернативно на него лечение – с курсове плазмафереза – процедура, при която се провежда обмен на плазма или хуманалбумин за елиминиране на образувани антитела срещу собствени тъкани. За съжаление, поне от 5 години в България поради регулаторни неуредици не се прилага практически плазмафереза, реимбурсирана от НЗОК.

Имуноглобулините имат доказана ефективност и при хроничния полирадикулоневрит, особено когато има и периодични кризисни влошавания.

Терапевтичната плазмафереза и на второ място – имуноглобулините, са метод за лечение на кризи и при друго тежко автоимунно заболяване – оптикомиелит, при липса на ефект от курс с кортикостероиди, както се случва често при това агресивно заболяване. В последните 3 години само в нашата клиника са диагностицирани 8 нови случая с това заболяване.

Установена е и в различна степен ефективност при приложението на имуноглобулини/плазмафереза и при други по-редки неврологични заболявания.

 

- Какви са регулациите в България за лечение с имуноглобулини при неврологични заболявания?

- Имуноглобулините са включени като метод за лечение в клинични пътеки по заболяванията за остър и хроничен полирадикулоневрит, и за миастенни кризи, когато

 

пациентите са интубирани

 

и на механична вентилация. За съжаление, преди около 3 години от алгоритъма на Клиничната пътека за полирадикулоневрит беше изключена възможността да се лекуват пациенти с хронична или хроничнорецидивираща форма.

 

- Колко пациенти в България приблизително се нуждаят от лечение с имуноглобулини?

- Това са нечести заболявания, вероятно са засегнати десетки пациенти на година. Ако се прибавят и случаите на по-тежко протичащ хроничен полирадикулоневрит, кризи на оптикомиелит и някои от другите по-редки автоимунни неврологични заболявания, близо 100 случая на година в България имат нужда от лечение с интравенозни имуноглобулини или плазмафереза.

 

- Какво се случва с пациентите, за които имуноглобулините или плазмаферезата вече не са достъпни?

- За съжаление, цената на двата вида лечение е твърде висока и не е по възможностите на всеки да плати. Съществуват и регулаторни пречки за извършване на доплащания за медикаменти, които формално фигурират в клинични пътеки. Тези ограничения са валидни за всякакъв тип лечебни заведения у нас. Прилагаме всичко останало като възможности за лечение – кортикостероиди, симптоматични средства,

по-продължителен престой в интензивни отделения

и на механична вентилация с всички възможни усложнения от това. Трудно е да оценим последиците при всеки отделен случай.

От гледна точка на пациента здравето е безценно и със сигурност разни ценови съображения ще бъдат цинични и неразбираеми. Със сигурност бихме искали да работим спокойно, с възможностите на съвременната медицина.

- Прави ли постъпки дружеството на невролозите за осигуряването на това лечение?

- Заради затрудненията в лечението и по молба на пациентските организации Конфедерация „Защита на здравето” и „Национален алианс на хора с редки болести” изпратихме становище до институциите у нас и до отговорни хора относно приложението на интравенозни имуноглобулини и плазмафереза.

В отговор очакваме да има оптимално покачване на цените на клиничните пътеки за лечение с имуноглобулини и плазмафереза.

В случая с плазмаферезата е най-добре да се остойности реално отделната процедура поради различните нужди на пациентите, в зависимост от заболяването и състоянието. Добре е да има отново възможност и за лечение на по-инвалидизиращите пристъпи на хроничен полирадикулоневрит. Надяваме се да можем спокойно да лекуваме с всички доказани възможни съвременни средства и оптикомиелит, като и други, още по-редки тежки автоимунни заболявания. Недостатъчно уредени са и алтернативните възможности за профилактика на рецидивиращи автоимунни неврологични заболявания, например с моноклонални антитела.

Смятам, че е крайно време като страна от Европейски съюз в България да работим по ясни и прозрачни правила и механизми, да има чуваемост и отговорност, както и воля за оптимизиране на системата ни на здравеопазване.

Представям си да имаме силна самостоятелна институция, която да бъде гарант за качествено, отговарящо на предизвикателствата и достъпно съвременно здравеопазване. 

Такава институция напр. във Великобритания е The National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Институцията идентифицира приоритетни области за подобряване на качеството и последователността на грижите, изработват становища и мерки в полза на организациите за достъп и осигуряване на качествени грижи. Препоръките към институцията се ръководят от независими комитети и съвети от експерти включващи лекари, специалисти по здравни грижи, здравни икономисти и социални работници, пациенти и полагащи грижи, както и други членове на обществото. NICE подкрепя здравните институции, системата на здравеопазване и социалните грижи в страната.    

Такава институция в България би била гарант за качествено и достъпно здравеопазване, с възможност да отговаря на новости и предизвикателства, с приемственост и грижа за всеки.

Мара КАЛЧЕВА